V BG se razrazi skandal s filma "Baklava" na rejisiora Alekso Petrov. Vav filma uchastvat deca ot dom za siraci. Vlastimastite sa razgneveni i vdigat olelia do nebeto. Predlagam otvorenoto pismo na rejisiora i mnenieto na bulgarskia jurnalist-M.Karbovski.
========================
Отворено писмо от продуцента и режисьора на филма "Баклава" Алексо Петров
9 Януари 2008
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Това писмо е провокирано от една медийна изява на загрижени и възмутени граждани от „порнографските клипчета с български сираци” появили се напоследък в интернет / http://www.focus-news.net/?id=n856434 /,
както и от някои коментари под същите тези клипчета в българските видео сайтове / http://www.vbox7.com/play:47b3b31b, http://www.vbox7.com/play:770e4358 /
Става въпрос за трейлърите и промо-клиповете на българският игрален филм „Baklava”, качени и разпространили се в YouTube, Vbox7, Clip4e, GoogleVideo и други...
Признавам си - този път не успях да въздържа гнева и отвращението си и ще се опитам да бъда поне толкова искрен, безкомпромисен и директен колкото и в „Baklava”.
Като продуцент и режисьор на филма аз изразявам не само собствената си позиция на гражданин и мислещ човек, но и тази на хората от екипа и организациите които стоят зад проекта „Baklava” / http://b-a-k-l-a-v-a.blogspot.com /:
-Лост Вулгарос продъкшънс
-Фондация “Креативен център за обмен - България”
-Червен кръст - Бургас
-Филмова компания “Две и половина”
-сдружение против насилието в училищата „Лумена”
По време на подготовката и снимките на филма помагаха също така държавни служители, общински съветници, главни редактори на печатни издания, директори на: училище, дом за култура, читалище, полицейско управление, летище, противопожарна отбрана и... обикновени бачкатори от Бургас, Меден рудник, Царево, Варна и София.
Същите тези хора, които за огромно съжалeние може би няма да видят филма, поради цитираната по-горе „загриженост” на някои институции и медии...
Такъв най-малкото странен и различен филм не би бил възможен по критериите на Българската Национална Телевизия и Националния Филмов Център, където всяка година хитреците, които са в комисията разменят субсидии със тези, които са в комисията на следващата и след това си се самонаграждават по българските фестивали. А зрителите обръщат поглед на другата страна когато чуят за български филм...Позната родна картинка.
Но не самия филм, а пътуването, приключението е наи-важното за мен и за всички нас от екипа, но най-вече за децата от Дома в Бургас, за самодейците от театралния състав на Царево, за актьорите и приятелите - за всички които се докоснаха до магията и се оставиха тя да ги води...Поне за осем седмици.
Влизам за първи път в Дома (“Ал. Георгиев – Коджакефалията” – Бургас), във фойето насядали няколко деца. Не знаят кой съм, за какво идвам...И едното от тях посочва към мен с показалец, после посочва към себе си и кима уверено. След няколко кастинга именно той се оказва нашият Коце. Нямам какво просто да направя – той ме избра мене.
Христо и до днес си е в Дома, бяга редовно за по няколко седмици, скита нощем, не спи, пропушил е (на 9 години)..ама такъв си е той– авантюрист.
И това е точната дума за снимачния период – ужасяваща, стъписваща Авантюра!
Разказите и случките на които бях свидетел и умело изиграните сцени от малките актьори говореха сами за мъката на тяхното безпътно съществуване.
Един от актьорите се самозапали в кадър, два пъти ни задържаха охрани на заведения и обекти, няколко пъти губихме техника, единия “главен актьор” се загуби за 12 часа и след престой в полицията ни го върнаха на другия ден, от една правителствена Агентура се опитаха да ни цензурират и няколко дни имахме забрана да снимаме с децата, Христо стачкува няколко дни, нагледахме се на малолетни крадци на коли, непълнолетни проститутки, местни поети и всякакви образи, скитници, пияници, чалга звезди, фенове, обикновени мошеници, гларуси и пенсионери-мечтатели... Луда работа!
Този „документален кошмар” на който бях свидетел след завръщането ми в България се превърна в „игрален трилър” след приключването на монтажа на филма. За съжаление, това което може би ще видите ако гледате целия филм, не е художествена измислица, а ужасяваща картина на действителността, която вие или не можете или не искате да видите в заобикалящия ви живот.
Не искам да обяснявам какво съм искал да кажа с филма – за зрящите той не само говори, а крещи. Крещи от болка, безверие, безизходица...
За останалите – може би на моменти забавлява, шокира или изчервява, но и най-малкото показва какво наистина се случва в момента в България. На улицата, в панелките, по спирките, на тв екрана, на препълнените стадиони на попфолк концертите, в баровете, в домовете за сираци и изоставени деца, наречени евфемистичтно „домове за деца лишени от родителска грижа” - съкратено ДДЛРГ /вж. някой от многобройните правителствени официални доклади” по обществения проблем”/.
Един документален поглед на човека дошъл си вкъщи след години „навън”.
И невярващ на очите си.
Нещо повече – това, което се случва по улиците на българските деца е далеч по- ужасяващо от показаното във филма. Пристигайки в София с готов сценарий – още от първия ден започнах да го променям. Със нещата, които виждах, които виждаха и приятелите останали в България, но за тях тук всичко беше „нормално” сякаш това е нормалното състояния на нещата. И вместо да огранича разказа с веселото пътуване на двамата братя, добавях нови образи, случки, звуци. Някои от тях доста неприятни на вкус...
Не мога да си позволя да давам рецепти или решения, да поучавам или съдя. Едничкото ми желание е колкото се може повече хора да прогледнат, да видят това, което подминават всеки ден или оправдават с израза „българска работа”, да се замислят.
Ще си позволя обаче да задам няколко въпроса на засегнатите от „сексуалните сцени” загрижени граждани, на заинтересованите институции и на хората в костюми, парадиращи с гръмки обещания и загрижени физиономии:
-Откога и защо държавата рекламира официално попфолк – културата и поощрява политици, които се снимат с чалга звезди и промотират чалга-моделът на възпитание?
-Каква държава е тази, в която виреят депутати, които причакват малолетни деца в подлезите на гарите и протектират бизнеса с легални и нелегални наркотици и хазарт?
-Докога ще си затваряме очите пред нерешените проблеми на „децата от улицата”,
пред затъващотото образование и липсата на възпитаващи стойности в масовата култура,
пред крайната бедност и капсулиране на „аутсайдерската класа” като най-многобройното малцинство,
пред детската проституция и липса на сексуално образование и култура,
пред наркотична зависимост, насилие и престъпност в детска възраст характерни за Бразилия или ЮАР
...и още и още и още...
Няма да продължавам. Мисля, че не бедната икономика и глада, а отвращението от политиката и липсата на елементарна култура в българското общество прогониха огромна част от мислещите българи в чужбина. В резултат не само намаляваме като нация, но и ставаме все по-некачествени като морал. И ако икономиката рано или късно ще се оправи, то едва ли може да се каже същото за мисълта, за духа, за морала...
Лицемерието на хората в костюми, тупащи се в гърдите уморява. Приспало е българина в следобедната дрямка на забравата...
Истината e… че нищо не зависи от нас. Политически коректно изиграното доверие на народа, унищожаването на ценностите на българина го праща да търси щастието си във временни и лесни за придобиване пространства. Най-зависими са децата и то децата без родителски надзор.
На една от закритите прожекции на филма зададохме въпроса „Какво значи за вас Баклава?” на излизащите зрители. Деветдесет процента от тях отговориха с една дума: „България”.
Алексо Петров
филмов продуцент и режисьор
======================
Филмът на Алексо Петров ще предизвика фурор в Канада, но у нас бе заклеймен
Горчива баклава
Повечето телевизии се втурнаха да разпъват на кръст показаната истина за приютите
Мартин Карбовски
Запомнете това име - Надежда Василева, Канал 1. Често се случва тв журналистиката да бъде глупава, негледаема и несериозна. Но когато този жанр постъпи масово и малоумно с една важна тема, това означава, че някои мениджъри на ресори сутрин рано са били страшно пияни, като са пращали на терен поредната смешна репортерка да отразява събитие от огромна обществена значимост. Как се справиха телевизиите с темата за филма "Баклава" на режисьора Алексо Петров.
Справиха се като комунисти
Както преди Десети ноември медиите се справяха с "някои уродливи и несвойствени за развития социализъм прояви на действителността". След като някакъв идиот чиновник е решил, че филмът е порнография, всички журналистически клакьори се втурнаха да клеймят и доказват, че децата от дома за сираци в Бургас са били манипулирани.
Честно казано - най-въздържани бяха от Би Ти Ви. Там, както и в Нова работят журналисти, които са влизали в дом за сираци и са говорили с тях. За сметка на това Канал 1 и неговата репортерка Надежда Василева спретнаха другарски съд над филма "Баклава". Примерно изречението в контекста, цитирам: "В този дом ВЕЧЕ на никой не му прави впечатление, че децата пушат." Вече не ни прави впечатление кога журналистите правят услуга на чиновниците по браншове. Но когато глупостта говори от телевизора и ругае порнографията, която е дошла като цунами в дом за сираци с един филм като "Баклава", някой трябва да нахока тази репортерка.
Ако Василева беше ходила и друг път в приют, щеше прекрасно да знае, че те не просто пушат, ами и се чукат (започват най-късно на 10, понякога и на седем), напиват се, крадат се, имат общо пране, нямат никаква лична собственост, че са изнасилвани от "по-големите" без оглед на пол и раса, че в домовете често живеят (буквално живеят там, настанени са, както доскоро в дома в град Трън) хора, осъдени за блудство и педофилия, че те не учат нищо, че проституират, че са меркантилни, че говорят мръсотии, че са изоставени от Бога и са честни само когато говориш с тях далече от възпитател и директор. Появи ли се началник или просто някой, от когото зависят децата от дома, същите тия хлапета могат да те вкарат в затвора. Василева обаче не знае това - нейният репортаж открито внушаваше, че тези деца са пропушили и са се развратили заради един филм, в който са накарани да се целуват. Българските журналисти са особена порода хора. Те се възбуждат от ерекцията на чиновника.
Правят услуги на чиновници, после плачат "къде отива тая държава". Филмът "Баклава" е имал премиера на фестивала "Любовта е лудост" миналото лято. Никой не му обръща внимание. Никой не обръща внимание, когато екип от една телевизия сгащи педофил в дом за сираци със събути гащи... Напротив - всички колеги гледат да отбягват темата, за да не правят излишна реклама на никого освен на себе си. Но когато е показано как живеят тези деца - по техни разкази, тогава воят е оглушителен. Оглушителен и беззъб. Но когато случаен чиновник се усъмни дали пък тези деца не са били сексуално експлоатирани заради филм - всички надават вой: кой ги е накарал да се целуват. Аз ще ви кажа - животът ги е накарал да се целуват. Алексо Петров само ги е заснел.
Оттук нататък остава да заснеме собствения си живот под заглавие "Режисьорът си отива".
Не съм гледал целия филм "Баклава". Убеден съм, че това е опит на киното ни да даде истински реални герои на зрителите си. Наричат се натуршчици. Опираме до тях, защото у нас няма артистична гилдия, която да знае как живеят децата в домовете за сираци и да може да ги изиграе. Актьорите и режисьорите ни също са беззъби като журналистите. И затова днес съм убеден, че Алексо Петров ще е добър режисьор в Канада. У нас, както говорят задочните репортажи на Георги Марков - никой няма нужда от изкуство. Ако у нас някой реши да снима Лолита, то той вече ще е в затвора. Ако реши да снима истината за сираците в България - ще е в Канада. Стой си там, Алексо. Тук е планетата на идиотите, които убиват всеки пощальон на истината.
